През 1903 г. Райнер Мария Рилке живее в Париж, за да опознае отблизо творбите на художника Пол Сезан и на скулптора Огюст Роден, който му оказва голямо влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Рилке вече е публикувал стихосбирките „Живот и песни”, „Жертва на ларите” и „На мен за празника”, които го открояват като модерен поет, проникнат от копнеж по задушевна човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В Париж 27-годишният поет получава писмо от един 19-годишен австрийски ученик на име Франц Ксавер Капус, който го моли за преценка на собствените му поетически опити. Рилке не само че не дава мнение за стиховете на младежа, но го обезкуражава в стремежите му към публичност и слава. Съветва го да потърси в себе си отговор на вълнуващите го въпроси, да намери своите творчески теми във всекидневието и в природата. С това обаче кореспонденцията между двамата не прекъсва, а се развива в продължение на пет години, през които Рилке пребивава на различни места в Европа – Италия, Германия, Швеция и отново Франция. Резултатът от това духовно общуване са десет писма, които Капус публикува едва през 1929 г., когато самият вече е утвърден като автор на романи. Съкровените „Писма до един млад поет” представляват духовното завещание на Райнер Мария Рилке към всеки, който е устремен да се себепостигне като творец и личност.