Настоящото издание представя за пръв път на български език три трактата на един от най-значимите представители на средновековната схоластика. Подборът е направен с оглед сравнително адекватното представяне както на възлови дискусионни теми в учената литература на „класическото" тринадесето столетие, така и на характерната стилистика на изследването и изложението им.
В много отношения жизненият път на техния автор следва стандартния ход на една духовна кариера, в която църковно-институционалните ангажименти и научното изследване се допълват и подкрепят взаимно. Алберт е роден около 1200 година (според друга версия през 1193) в Лаунинген, Швабия, в рицарско семейство. За ранното му детство не знаем нищо, но като юноша той учи в Падуа, по всяка вероятност юриспруденция. В този италиански град се запознава вероятно за пръв път с етическите и натурфилософските съчинения на Аристотел. През 1223 (или 1229) година встъпва в доминиканския орден, след което продължава учението си в Кьолн, посвещавайки се този път на занимания с теология. От 1233 година преподава последователно в доминиканските школи в Хилдесхайм, Фрайбург, Регенсбург и Страсбург. Решаващо за научното му развитие се оказва следването в Теологическия факултет на университета в Париж, където той придобива докторска степен и правото да преподава теология. През 1248 година Алберт е назначен за ръководител на новообразуваното висше училище (studium generale et solemne) в Кьолн. Тук негов ученик е знаменитият Тома от Аквино. От 1254 до 1257 година Алберт е приор на доминиканския орден за провинция Тевтония. Заедно с гениалния си ученик през 1256 година Алберт защитава пред папската курия правата на доминиканската катедра в Парижкия университет