ГРАДИНАРЯТ
Градинарят не спи.
Градинарят
е запретнал ръкави, плеви
нови бурени,
бурени стари
и преплетени тънки треви...
Той оре, той сади,
той не може
да забрави зеления плод
и затуй непрестанно тревожен
е големият негов живот,
но в замяна на всичко земята
в една утрин на слънце и хлад
ще осъмне градина, в която
радостта ще е
най-големият цвят!
Николай Кънчев, 1959
("Първи и последни стихотворения", 2015)

