Моля за извинение - по горното ми мнение е за кратката анотация на книгата, не за самата книга. Още не съм я чел, чакам с нетърпение да я намеря и разтворя.
Критическата психология на политиката и историята
Автор: Людмил Георгиев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | УИ "Св. Климент Охридски" |
| Брой страници | 560 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 711 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789540737140 |
| Баркод | 9789540737140 |
| Категории | Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги |
“Демокрацията е най-сигурното убежище на олигархията, защото в нейните условия олигархичните кръгове не общуват пряко с народа, а чрез посредничеството на създадените от нея партийни елити. Няма партийна формация в условията на съвременната демокрация, която да не е създадена от един или друг кръг на олигархията, а демонстрираните противоречия между различните партии в един или друг момент всъщност са видимия израз на противопоставянето между олигархичните кръгове. Ето защо, илюзиите на масите, че по време на избори избират кой да ги управлява или че те решават по някакъв начин политическото си участие, е проява на едно колективно масово фантазиране!”
“Взаимоотношенията между олигархията, нейното партийно представителство и техните кореспонденции с интересите на съответната държава, в крайна сметка се определят от исторически и цивилизационно наложилите се традиции. Така например, в католическия и протестантския западен християнски свят, олигархията подчинява на своите интереси не само собствените си държави, но и съответните наднационални образувания! За разлика от православна Русия, в която по исторически и религиозни традиции самата олигархия е подчинена на държавата! Впрочем, такава закономерност е характерна и за всички останали културни и религиозни общности!”
Чудесно обобщение на обществената и политическата картина на света в последните няколко века.
Демокрация (в съвременния и вид) - това значи власт на парите. До къде води това е вече съвсем ясно.
Алтернативата - да има някаква държавна структура, на която парите да са подчинени. За да е успешен този модел, той трябва да се основава на някакъв здрав, устойчив идеологически / психически / религиозен и пр. (с една дума, културен) фундамент, ВЯРА. Иначе, този модел ще загине - или ще се изроди в дива тирания, или (по-вероятно) ще бъде разяден, купен, унищожен от "демократичните" държави.
Доколкото знам, в последните два века (от Наполеон Бонапарт насам) само две големи държави за известно време не са били подвластни на световната финансова олигархия базирана на "демократичните" страни - СССР по време на Сталин (от около 1929 до 1953) и съвременен Китай. Не знам дали това важи и за съвременна Русия.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
