Любима книга, много по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед.....Въпреки всичко, мисля, че не е за всеки, защото човек трябва да е развил умението да чете между редовете и да извлича есенцията. От тази книга определено има какво да се вземе.
Зелени сенки, бял кит
Автор: Рей Бредбъри
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Деян Кючуков |
| Брой страници | 280 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 359 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542814610 |
| Баркод | 9789542814610 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Когато известен писател, егоцентричен филмов режисьор и огромен зъл бял кит се съберат на Изумрудения остров, резултатът е по-безценен и от гърне злато. Никой леприкон не може да сътвори такива неустоими ситуации и запомнящи се характери – тази магия извира от самия повелител на перото – Рей Бредбъри. През 1953 г. младият писател е призован в Ирландия от блестящия, но ужасяващ титан на киното, Джон Хюстън. Задачата на плахия творец е да улови на хартия най-свирепия от всички зверове в литературата – Моби Дик – под формата на сценарий, по който великият режисьор да започне да снима. Но от мига, в който стъпва на ирландска земя, авторът се впуска в неочаквана одисея, по-завладяваща от всичко, което е дръзвал да си представи. Той постепенно опознава тази забулена от мистерии страна и нейните изкусително изплъзващи се обитатели.
Книгата си е много хубава! Няма по-приятно нещо от интелигентно написана книга. Срамота е да се обиждат автори като Бредбъри! Не се ли задавихте вече от злоба?
Коментарът е изтрит от администратор.
Shadowlance, по-добре американската "идиотоатрактивна попкултура", отколкото която и да било такава. Винаги ще съм ЗА попкултурата на САЩ (още повече, че американците като народ са ми хиляди пъти по-симпатични от българите и руснаците).
Да кажеш, че Бредбъри няма литературна стойност е идиотско като коментара ти. За който и да било автор - да. Не и за Бредбъри. Освен това... На кого му пука за литературната стойност? Важно е забавлението, нищо друго. Като искаш да научиш нещо - има училища, енциклопедии, научни предавания. Книгите са за забавление. Хейтърите да си трупат злобичката в мизерните си душички и да си траят - крайно време е.
Коментарът е изтрит от администратор.
На най-добрия във фантастиката, искаш да кажеш. Графоман или не, Бредбъри беше една идея по-велик от прехвалени автори като ЛеГуин примерно, която не мога да я дишам. Или пък Азимов, който е безкрайно скучен, освен с Фондацията.
Вече почнаха да издават и най-големите глупости на номер 1 графомана във фанастиката...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Терзае ме неутолим порив към далечното. Обичам да бродя из непристъпни морета...“, Хърман Мелвил („Моби Дик“).
Непристъпните морета на мъглива Ирландия се опитва да преброди и главният герой на Рей Бредбъри в последната му книга, излязла на български език „Зелени сенки, бял кит“. Действието ни отвежда в градче край Дъблин, където млад писател, токущо слязъл от ферибота, се отправя на лов за чудовище, нарамил пишеща машина вместо харпун, готов да създаде сценария на живота си.
Така започва приключението на един американец, опитващ да разгадае ирландците, да се въплати в Ишмаел, да събере екипаж за „Пекод“ и да последва лудия Ахав в една гибелна гонитба за мъст, богатство и слава. За шестте месеца прекарани на острова, младият писател открива приятели в лицата на група местни мъже и преживява незабравими и необясними неща. Освещава погребение, почти пренощува в призрачно имение, посещава ловджийска сватба, спринтира преди химна... И накрая разгадава ирландците: „От толкова малко вие извличате толкова много – изтисквате и последната капка радост от цвете без листа, нощ без звезди, ден без слънце, кино, прожектиращо прашасали филми... Някой взема нишка, друг завързва на нея възелче, трети добавя бримка – и ето, че до сутринта вече имате килим на пода, завеса на прозореца, гоблен от струни на арфа, пеещ на стената – и всичко е тръгнало от тази нишка.“.
„Зелени сенки, бял кит“ е художествена измислица, разказваща за престоя на Рей Бредбъри в Ирландия между 1953 и 1954 година докато е работил с режосьора Джон Хюстън по адаптацията на романа на Мелвил за големия екран. „Зелени сенки...“ е може би кулминацията на редица произведения, вдъхновени от престоя на Бредбъри в Ейре, наред с „Марсиански хроники“ и „Илюстрираният човек“.
Трудно е да се каже на кой рафт трябва да се постави тази книга – фантастика, световна проза, автобиографични, пътеписи... в един форум я бях срещнала като „софт фентъзи“. Истината е, че където и да я сложите тя пасва чудесно. В нея има толкова хумор, толкова ирония, толкова меланхолия, толкова магия, толкова поезия... Поезия ли казах? Да! Поезия! Започвам да си мисля, че „Зелени сенки, бял кит“ всъщност е от онези книги, които ти шепнат в ухото: „едни от най-хубавите стихове са написани в проза...“ и ти ѝ вярваш, защото те е оплела в лиричната си паяжина, кукувича прежда, която не можеш да убиеш въпреки всички опити да изкорениш... А Рей Бредбъри - той е виртуоз! Тази книга го доказва за пореден път. И сега ми се иска да отида до Ирландия...
Мариета Иванова, Хеликон Русе
Роден в Уокиган, щата Илинойс. Не е получил висше образование. От 1943 г. е професионален писател. Първата му публикация е разказа Pendulum(1941 - в съавторство с Хенри Хъс). Дебютния си сборник Dark Carnival е публикувал през 1947 г. След излизането през 1950 г. на сборника "Марсиански хроники" ("The Martian Chronicles"), получава широка известност, която затвърждава със следващите си книги.
Бредбъри е лауерат на премиите О'Хенри, Бенджамин Франклин, премията на Американската академия, премията на Ан Радклиф, премията Гандалф.През 1988 г. е удостоен с титлата гранд-мастер, година по-късно получава премията на Брем Стокер за достижения през целия живот.
Живее в Лос Анжелис, щата Калифорния.
Бредбъри е лауерат на премиите О'Хенри, Бенджамин Франклин, премията на Американската академия, премията на Ан Радклиф, премията Гандалф.През 1988 г. е удостоен с титлата гранд-мастер, година по-късно получава премията на Брем Стокер за достижения през целия живот.
Живее в Лос Анжелис, щата Калифорния.
