Невероятна история
Отчаяние
Автор: Владимир Набоков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Преводач | Иван Тотоманов |
| Брой страници | 144 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 192 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789545974700 |
| Баркод | 9789545974700 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Един ден Герман Карлович, руски търговец в изгнание, се натъква в Прага на скитник, у когото с изумление открива поразителна прилика със самия себе си. И не след дълго в ума му назрява план да убие скитника и така да инсценира собственото си убийство, жена му да получи неговата застраховка и после двамата под чуждо име да живеят благополучно и богато в чужбина. Освен облагата, той се ласкае от мисълта, че е замислил перфектното престъпление.
Под повърхността на криминалната интрига Набоков ни пренася в умопомрачителния свят на двойствеността и илюзиите, където нищо не е такова, каквото изглежда.
„Отчаяние” е екзалтираща творба – разтърсваща, жизнена и невероятно колоритна.
Мартин Еймис
Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност.
Джон Ъпдайк
Не съм чел нещо така вдъхновяващо и толкова виртуозно нописано.
Може да се нарича Отчаяния, но е Радост за четеца!
Изключително постижение.
Набоков няма равен
И да има съмнения в хода на книгата- финалът е гениален.. ...дано издадат "Блед огън"...
някой са определени за писатели от Г. това е положението
Не са много големите писатели на 20 век. Всъщност те са двама. Кафка и Набоков.
Тази книга е написна през 1934-а, тоест преди 80 години, а излъчва такава енергия и звучи толкова съвременно и модерно, че днешните "модерни" автори не могат да стъпят на малкия пръст на Набоков. Но на него едва ли му пука за това.
Великолепна книга, гениален Набоков.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Владимир Владимирович Набоков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 1899 — 2 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част (включително най-известните) от произведенията си Набоков пише на английски.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
