Във времето на разпад на всякакви идеологии възниква криза в отношението на личността към самата себе си, а оттам и към другите. Тази криза се проявява на различни равнища на социалния ни живот и се състои в непоносимост, или както би се изразил френският философ – в „алергично отношение” към другостта. Тази нетърпимост се проявява в политическите, религиозните и социалните ни взаимоотношения. Коренът на проблема според Левинас е в идеята за субекта, който извежда от себе си Другия, той променя посоката на мисълта и постулира отношението с Другия като основа на идентичността на субекта, с което полага основите на своята метафизика (етика), в центъра на която стои отговорността. Според него човешкият опит е възможен само в етичната релация с Другия.