Hе остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Hе остарявай, любов, ето, завесата пада.
Кратък поклон - и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай!

1983 г., Недялко Йорданов