Пред нас е една зряла работа с много сериозен принос за разбирането на важен аспект на прехода в Източна Европа: преминаването на комунизма в музея. Направен е интердисциплинарен синтез, при който през проблематиката на паметта и нейното излагане в музея се мислят дълбоките промени на посткомунистическите общества - предефинирането на обществения консенсус, установяването на нова културна хегемония. Работата задава нов ключ в анализа и разбирането на музейния "разказ", където едновременно се държи сметка за наратива и за образа, за документа и за въображението, за институцията и за събитието.