Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушвания, на аз-а книгата отправя погледи към историята /като лична утопия/, към войната /като лична участ/, към паметта /чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване/, философски промислени и заявяващи света на съвремения млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня.