"Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на "Двамата господа от Брюксел"...
Всички живеем по два живота - единият фактически, другият - въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот.
Бруно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си давам сметка. Всъщност, дали някога съм писал разказ, който говори за нещо друго?" /Е.-Е. Шмит/
Понякога въображението ми играе номера. Сигурна съм, че знаете какво е...
Гледате някой напълно непознат и “го вкарвате в някакъв филм”. Една игра, с която често отмарям...
Нещо подобно, струва ми се (а и той сам признава), е направил Ерик-Еманюел Шмит, но с присъщото за перото си майсторство.
Невероятни случки, неочаквани завършеци, дълбоко влизане в душата на героите...
И в този сборник, както и в “Концерт в памет на един ангел”, французинът обединява историите си около една централна тема. Този път тя е смъртта. Но не в трагични нюанси. Поне не оставя тягостно чувство. В този сборник смъртта е някак възраждаща, даваща шансове на живите.
Поредната прекрасна книга на Шмит, която може да ви развълнува.... Наистина.
Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман