Отдавна следя присъствието на Керана Ангелова в литературата ни и съм щастлив, че тя живее и твори в Бургас - най-важният град на моята младост. Браво за стоицизма, който проявява!
Радвам се, че я има - с възторг съм от прекрасния език на романите и поезията й, от психологизма на писането й, от рядката й наблюдателност и тънко уловените детайли.
От сърце пожелавам на добър час на новата й книга с миниатюри, фрагменти и есета! /Иван Теофилов/
“Един след полунощ” е книга, която принадлежи на април. Защото прескача точното време, хвърля се като дете към скъпоценна играчка, овладява напора на словото, преди да е изпепелило всичко.
Есета, миниатюри и фрагменти пишат мнозина. Но лекотата, задължително условие за четивност, постига човек търкалял се дълго в нозете на някоя муза. При Керана Ангелова те са доста. Странджа – митично извисява ръст в спомените й, Бургас – сега зарежда делника й, литературата – винаги е нейно огледало.
Тези откъслеци мемоарна проза вършат добра работа ако търсите подходящите думи за любим човек, от тях спокойно може да се учите на творческо писане, защото са гъвкави упражнения по стил, или да си сверите часовника за суета с големите творци, цитирани тук. Нищо чудно да се заразите с вяра, която досега ви е липсвала, преди да осъзнаете колко уязвима метафора е тя. И тъй като ще поискате още омагьосваща словесност, в романите на Керана Ангелова – “Елада Пиньо и времето”, “Вътрешна стая” , “Улицата на пеперудите” , има в изобилие. Наградите и отзивите за тях говорят достатъчно.
“Един след полунощ” - в случай, че не ви се спи. При такъв текст затваряйки очи, се пробужда друго сетиво, от онези, които човек скатава дълбоко в себе си. Всичко ли трябва да излиза на светло?
Людмила Еленкова, Хеликон София - България
Керана Ангелова е родена в село странжанското Бродилово и все още им принадлежи безусловно и отдадено.
От 1971 г. живее в Бургас и смята, че този град е единственият за обитаване, пресъздаване, чувстване, дишане — последното е жизнено важно за поетите, които по рождение имат ускорен пулс.
Има педагогическо образование, от 1979 г. работи в различни бургаски училища, най-дълго — в СОУ „Петко Росен“. Работила е като журналист и програмен ръководител.
Автор е на стихосбирките:
- „Лято“, 1982 (издателство „Георги Бакалов“)
- „Подземна река“, 1988 (издателство „Георги Бакалов“)
- „По-беззащитни глухарчета“, 2000 (Издателско ателие „Аб“)
- „Катокала“, 2006 (ИК „Знаци“)
както и на повестите:
- „Зана“, 1998 (Писателско дружество Бургас)
- „Папазини“, 1998 (Писателско дружество Бургас)
и романите:
- „Елада Пиньо и времето“, 2003 (Издателско ателие „Аб“)
- „Вътрешна стая“, 2006 (ИК „Знаци“)
За по-малко от година романът „Елада Пиньо и времето“ обра най-престижните български награди за литература:
- Белетристична книга на годината - награда на Сдружение на български писатели;
- Наградата на името на голямата българска писателка Блага Димитрова, връчвана от Форум "Българка";
- "Пегас" - литературната награда на град Бургас (градът, в който писателката живее и твори);
- наградата на читателската публика в конкурса, организиран от Фондация "Вик" през 2004 г. с(в този конкурс романът е единственият, номиниран едновременно от жури и публика).