Епистоларното творчество на св. Августин се представя за пръв път на български език. Текстовете осветляват и допълват основните възгледи на християнския Отец, изложени в неговите по-големи произведения, но са най-ценни предимно с ярко изразената в тях грижа за жената, нейната духовна сила и отговорността и както към нея самата, така и към семейството и цялата християнска общност.
В писмата си Августин отговаря на въпроси, зададени от неговите кореспондентки, и разисква в дълбочина различни теми от християнската доктрина (актуални и до днес), свързани с виждането на Бога, благодатта и свободния избор, молитвата, моралните дилеми на съпрузите в християнския брак, въздържанието от сексуални връзки, отношението към децата, към парите и материалното и мн. др. В писмата си епископът разисква и влиянието на различни, разпространени тогава ереси, в съчетание с вдъхновено и старателно тълкуване на Светото писание.

Живеем полезно във времето само ако живеем заради спечелването на заслугата да живеем във вечността. Следователно към онзи единствен живот, в който се живее с Бог и от Бог, трябва, без съмнение, да се отнесат останалите неща, които желаем полезно и подобаващо. В него наистина обичаме самите себе си, ако обичаме Бога; и според другото наставление – действително обичаме ближните си като самите себе си, ако склоним и тях към подобна лю бов към Бога, каквато има у нас (писмо 130, 7.14).