"Божествена комедия" описва пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите части на произведението, изискват много търпение и начетеност, за да бъдат разбрани. Чистилището е най-лиричната и състрадателна от всичките три части. Раят е с най-голяма богословска насоченост и съдържа възторжени мистични откъси. Безспорно АД, която е първата част, е описана най-колоритно и има най-голямо влияние върху читателите и писатели-последователи на Данте. Той прави нещо уникално за времето си, като съчетава църковно-християнската етика с културно-историческото наследство от античността. В това отношение Данте спокойно може да се определи като един от първите възрожденски творци в Средновековна Европа.

Данте пише Комедията на своя местен диалект. Създавайки поема с епическа структура и философска цел, Данте разбира, че италианският език е подходящ за изразяването на най-висши мисли и идеи, и едновременно с това въвежда тосканския диалект като стандарт за италианския език.

Ключови думи: класика, Вечната класика