Книгата хич не ми се видя по-слаба от предишните в поредицата, малко обаче се изненадах от споменаванията на Арал в реално време, тъй като от "Криожега" насам вече не го очаквах в плът и кръв:) Както пише в едно друго (впрочем хубаво) ревю - действието се развива около 5 години преди събитията, описани в "Криожега", така че романът е едно приятно завръщане към времена от цикъла, с които някои читатели вече са се простили. "Скучният ергенски живот" или по-точно служебните отговорности на Иван в началото леко ме отегчиха, но после Бюджолд ми го върна тъпкано с оживена сюжетна линия, страхотен хумор, невъобразими ситуации и много психологически-живи образи:) На места съм се смяла с глас... Според мен Бюджолд не се "прощава с Бараяр" с тази книга, а е изпитвала желанието да навлезе отново в измисления от нея свят в една по-ведра, хумористична и безгрижна нотка - без болезнените кокали и семейните отговорности на Майлс, без тъжната кончина на Арал и с едно ново начало дори и за поостарелите герои от поредицата, например Саймън и лейди Алис. Много се надявам да напише още такива!:)

