Написах тази книга за тези, които ме следваха през годините и сега са до мен пак. Тя е благодарност към тях и призив да продължим напред. Обръщам се и към тези, които казват: "Нищо няма смисъл, не ми говори за политика и национализъм, за България и историята ни..." Ако навремето цар Борис I, Симеон Велики, Иван Асен II, Паисий, Раковски, Левски и Ботев бяха казали така, сега щяхме да си говорим на турски. Засега на турски говорят само в сериалите, с които ни облъчват безродните медии. Все още има надежда да спасим родината си. Ако превърнем българизма в държавна политика. Иначе страната ни ще стане декор на турски сериал. Изборът е ваш!