Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Милорад Павич – емблематичното име на модерната сръбска литература по света, известен не само като писател и поет, но и като драматург и преводач, отново приковава вниманието ни с новата си творба на българския книжен пазар „Вратите на съня”(2008), издадена от издателство Колибри.

Оригинален и ексцентричен, всепризнатият сръбски прозаик и сега ни завладява с неповторимия си литературен почерк и с нетрадиционната си интерактивна проза, със силата на въображението си, със свежите си импресии, непознати символи и енигматични полети на въображението, които искат сякаш да ни научат, че „до тайните не се стига по пътя, а с лутане, защото отговорите се намират не накрая на верния, а на погрешния път.”

Само Милорад Павич може да каже това. Само той може да надникне в тези най-скрити кътчета на човешката съдба на границата между сънищата и реалността, между бляновете и натравчивите мисли, между фикцията и историческата истина, и то как.....?

КАК???......Разберете сами !

Убедете се сами !

Открийте го сами !

Който се е унасял от мелодичността на сръбската реч, не може да не е чул характерното обръщение ”душо”.Само там тази дума има толкова нюанси и звучи в такъв регистър , колкото наистина душата  побира.

“Вратите на съня” е заглавие, което й отива. Сборник с разкази, изтъкани от поетични  метафори, експлозии на съзнанието агонизиращо и триумфиращо в своя най-личен момент – чувството за историчност.

Творчеството на Милорад Павич винаги е определяно от мащаб, за който нашата литература само плахо си мечтае. Роденият през 1929 г. писател е медиевист , със специалност барок и символизъм ХVІІ-ХІХ век., член на Сръбската академия за наука и изкуство, номиниран за Нобелова награда за литература , преводач на  Байрон и Пушкин, самият той казва за себе си ”аз нямам биография. Имам само библиография”. През 2009 г.  когато напуска този свят оставя неповторима школа по писане , в която литературата на балканите съзира бъдещата си съдба.
Читателят преодолява неговите текстове както се рови енциклопедия . Да припомним  двата екземпляра (мъжки и женски ) на “Хазарски речник “ , „Вътрешната страна на вятъра“ ( роман клепсидра) , “Последна любов в Цариград“ ( игра на карти Таро), „Пейзаж, рисуван с чай“ (книга – кръстословица).
“Вратите на съня “са фина есенция на всичко това.

Трудността и чарът на този тип четене е, че не си принуден. Във всеки миг можеш да захвърлиш текста , да се върнеш отново или просто да надникнеш за края. Паметта упражнява , сетивата настръхват, а душата ? Тя вече ликува.