Книгата представя многостранния демографски профил на България, очертал се през първото десетилетие на XXI век. По мащаб, задачи и аналитични методи това е второ по рода си социално-демографско изследване след "Демография на България" /1974/ под редакцията на акад. Иван Стефанов. Под ръководството на чл.-кор. Атанас Атанасов са направени тематични изследвания от дванадесет автори вече в по-нова и различна епоха на социално-икономическо и технологично развитие. Тя носи белезите на бързия и неотвратим процес на демографския преход при силен спад на раждаемостта и смъртността в протежение на десетилетия, докато през 90-те години на миналия век при ниска раждаемост започва нарастване на смъртността и небивала емиграция. Началото на XXI в. е време, когато България ежегодно губи от 5 до 3 на 1000 души от населението си. Страната заема едно от първите места в Европа по нарастващо възрастно население и отрицателен естествен и механичен прираст, като на последния се дължи 1/3 от спада в броя на населението. Предизвикателствата, свързани с кризисните сътресения в икономиката, заетостта, здравното, образователното, финансовото и социалното състояние в условия на социално-икономическа трансформация, са обект на обстойни анализи. Съществено място заемат преценките за качествено възпроизводство на населението при продължаващия темп на числения му спад и остаряване, като се очертават перспективите за устойчиво развитие.