В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащ "човека", "човешката същност, "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига /от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на ХХ в./ са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия - трансцеденталният идеализъм, "обективният" идеализъм, романтизмът, философската антропология на Л.Фойербах, историческият материализъм на К.Маркс, разбиращата социология на Макс Вебер... В контекста на тези фигури и методи са разгледани в сравнителен план и подходите на редица други философи на религията, религиозни философи и философстващи върху религията хуманитаристи като : Ф.Ницше, С.Киркегор, Бергсон, Жан-Жак Русо, М.Бубер, Бердяевь Бъргър и др.