Да открием в себе си потенциала, който ни позволява да се разтворим напълно в съществуването. Кристиан Боарон е един от авторите, които най-добре съумяват да обяснят изключително важната разлика между „удоволствие“ и „щастие“ – две уж родствени понятия, които, без да си противоречат, все пак в никакъв случай не могат да се приемат като равнопоставени, както обикновено се прави. Представата, че щастието се състои от безкрайна поредица от приятни усещания, прилича по-скоро на рецепта за пълно изтощение.

Удоволствието, казва една индийска поговорка, е само сянката на щастието. То е рожба на приятни сетивни, естетични или интелектуални стимули. Усещането за потъване в блаженство зависи от обстоятелствата, от мястото, от невероятния момент. По природа то е нестабилно и телесните сигнали, които го обуславят, лесно могат да станат неутрални и дори неприятни. Повторението му често води до избледняване, та дори и до отвращение: едно вкусно ястие може да ни достави истинско удоволствие, но щом се заситим, то вече не ни интересува. Ако продължим да ядем от него, ще се почувстваме зле. Същото е и при запалената камина: ако се застанем близо до нея, след като сме измръзнали навън, изпитваме невероятно удоволствие, но бързо трябва да се отдръпнем, за да не се изгорим от прекомерната близост.

Матийо Рикар


„Между удоволствието и щастието няма пряка връзка. Удоволствието да имаш семейство, дом, удоволствието да ти се възхищават, да си богат и здрав, да имаш партньор до себе си, да хапнеш добре, да имаш работа или да не ти се налага да работиш, да се изкъпеш в морето, да се изтегнеш на слънце – всички тези неща несъмнено са приятни, но те не водят до щастие – нито пък самите те са някаква форма на щастие... поне не и онова щастие, определяно като състояние на пълнота, дължащо се на отсъствие на хронична нужда. Можем да бъдем едновременно щастливи и болни, та дори и на смъртно легло, можем да бъдем щастливи и бедни, щастливи и грозни... Удоволствието и щастието са усещания на различни нива, усещания, които се отличават едно от друго по самата си същност“.

Кристиан Боарон