Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Начало или край, добро или зло, бяло или черно, живот или смърт, ляво или дясно, горе или долу, топло или студено, сладко или горчиво, напред или стъпка назад, ден или нощ, изток или запад, изгрев или залез, сън или реалност, ин или ян, ти или аз?...

В днешния несигурен и динамичен начин на живот, хората са съпътствани от емоционално раздвоение. Понякога всичко, което ни е необходимо, е да получим „тласък” от някого. Леко да ни подбутнат, пробудят, за да можем да погледнем с други очи на живота си.

В такъв случай самоосъзнаването би било страхотно, но не винаги се сещаме за него навреме. Избягваме да се замислим какво всъщност е живота...

Раздвоението дава отговор на този въпрос, каккто и на много други, но с цената на безброй нови. Раздвоението е последствие от раздвоение и причина за друго такова. Всяко същество, способно да разсъждава, се изправя пред раздвоение.

Понякога всичко може да започне и да завърши с едно невинно съмнение. Една идея, която, внезапно породила се в главата ни, може да развие колосални размери и да преобърне живота ни, да ни накара да се събудим в поредната сутрин и да изкрещим, готови да преустроим действителността, която сме създавали досега. Гледната точка е този подлец, който предизвиква емоционалните раздвоения в живота. Променяме нея, променяме раздвоението, променяме себе си, създаваме ново!

Ваздвоението всъщност е само единствено в нашите глави. Бялото не знае за черното, както и началото не знае, че след него идва краят.

Раздвоението е страст, натрапник, който се появява с появата на всяко едно чувство в нас. Но пък точно то ни позволява да обикнем другите хора. Въпреки че любовта е единствената емоция, в която раздвоението няма място. Любовта сама по себе си е раздвоение между две души. Парадоксално...

Наистина човек живее дотолкова, доколкото сам е способен да осмисли живота си. Затова и трябва да поглеждаме към обратната страна, където се крие отговорът. Където е допъълващата половинка, кято допринася за задържането на баланса на цялото едно.  Двете обратни страни – една от друга винаги ще бъдат зависими от противоположността си, защото без нея те самите няма да съшествуват.

„Антонимът на което и да е, не е нещо повече от името на второто от двете близначета.”

Раздвоението е едно цяло.

Начало или край, добро или зло, бяло или черно, живот или смърт, ляво или дясно, горе или долу, топло или студено, сладко или горчиво, напред или стъпка назад, ден или нощ, изток или запад, изгрев или залез, сън или реалност, ин или ян, ти или аз?...

Раздвоени?...

Тази книга представя начина, по който една конкретна жена избира.

Героинята се намира в пространство, където образите на нейните роднини и отношенията й с двама мъже често са съпоставяни.

Заслужава си да проследим изхода от тези ситуации, доколкото равносметката би представлявала и оценка за задълбочеността на това произведение.

Ако „Раздвоение” започва малко мудно, това е заради необходимия първоначален набор от информация за една съдба.

Във втората половина на текста са случките, с които се оформя окончателната перспектива на фабулата.