Секунди
Автор: Мишел Лебр
| Издател | Леге Артис |
| Брой страници | 180 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 252 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789548311168 |
| Баркод | 9789548311168 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Прекрасен роман за очакването, роман за приплъзването на времето, понякога неуловимо като хората. Навлизаме в тази мрачна и озарена история като в черно-бял филм с неопределима наслада, която не се и опитваме да си обясним, а просто изживяваме като в нега. Разказът плува в тихи води въпреки трънчетата и драскотините по душата, които не успяват да зараснат. Мишел Лебр е открил точните думи, за да изрази колко боли и колко трудно е да живееш в покой с бремето на сложната човешка природа, чиято двойственост трябва да се опитаме да приемем. Понякога паметта е като мокро палто, което човек трябва да се насили да облече, за да продължи спокойно напред. "Секунди" ни показва театъра на няколко раними, ефемерни живота. Елегантно перо, необичаен глас, приспивна музика, нежно, много нежно тиктакане. Изтънчена, нежна, яростна и вълнуваща книга. Никога досега Мишел Лебр не е стигала тъй далеч в преплитането на вътрешно преживяване и фикция и никога не е показвала тъй озарено укротителната мощ на думите, които оплита като заклинание.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Не е лесно да избягаш от миналото. То те преследва навсякъде, независимо колко далеч се опитваш да отидеш. Чувството, че си загубил близък човек, без възможността да му кажеш всичко, което си таил в себе си, и без да си му показал истински колко много го обичаш - това чувство може да измъчва душата ти денем и нощем...
„Вървящият човек не познава отчаянието” – това се превръща в мото на главната героиня в романа, подтиквайки я към многобройни безцелни огледи на къщи – без да знае какво точно търси и без дори да е сигурна дали след като го открие, ще пожелае да го притежава. Всяка следваща постройка е една нова среща и различно изживяване с бащата, който необратимо си е отишъл от нея. Във всяка картина присъства детайл, който връща неутешимата дъщеря към усещането за липса...
... До момента, в който тя не спира погледа си върху къщата, която ще я покани в свободните пространства на новия живот, изтръгвайки я от оковите на миналото...
Кристина Казакова, Хеликон Пловдив - Център
