Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Представете си....

Роден сте в Париж. Казвате се Батист Бордав и сте на 39 години. Животът ви е прекрасен. Или не съвсем... Живеете в скромен апартамент, който няма с кого да споделите. Имате що-годе прилична работа в офис, която ви отегчава до смърт. И знаете, че ако днес умрете внезапно, ей-така, просто докато вдигате телефонната слушалка и набирате нечий номер, никой няма да разбере за кончината ви поне половин година. Защото сте сам. Съвсем сам. Ненужен и непотребен.

А сега си представете, че на вратата ви се звъни. Непознат тъмен мъж със странен акцент моли да ползва телефона ви. Повреда в колата. Пускате го в дома си. Той взема телефонната слушалка в ръка. Набира номер. Отсреща отговарят. И той се свлича на пода в коридора ви. Мъртъв.

Какво ще направите? Ще извикате линейка? Полиция? Такси, с което да го закарате до болницата?

Или ще вземете паспорта му на името на Олаф Силдур, шведски гражданин, и ще започнете отначало...

Разберете сами.

Отговорът: Амели Нотомб. „Кралска воля”

Когато животът ти е толкова еднообразен и незначителен, че не можеш да си спомниш какво си решил да правиш в събота и даже какво си работил, е много лесно да приемеш нова самоличност и да оставиш всички да те мислят за мъртъв.

Още по-лесно е, когато се оказва, че новият ти Аз има прекрасна съпруга и много пари...

Уважение, това е думата, която „изплува” от вдлъбнатите ъгли на съзнанието ми… Амели го заслужава!

Едва седемнайсетгодишна тя започва да пише, но зрелостта на изказа е нейна запазена марка. Кой друг, ако не тя, може да започне така клиширано /само на пръв поглед/ една фикция и да я завърши взряна /чрез Зигрид/ в безумната белота на полярния кръг…

На два пъти усетих как се докосвам до синтеза между изкуствата. Беше за кратко, но затова пък така наситено като допир, че ми се прииска да скоча в панталона си и да хукна към Париж от 2008 , за да видя фотоизложбата на Патрик Генс „Моята последна храна”, а после чисто и просто да се разходя по тротоарите на Манхатън, за да се насладя на инсталацията „Хоризонт на събитията” от март 2010 на Антъни Гормли.

Това далеч не е същината на книгата. О, не! Истината е, че не желая да повтарям анонса от самата анотация. Този път той действително казва почти всичко, а това е истинска рядкост.

Нотомб обича да си задава въпроси, както и да им съчинява подобаващи отговори. „Кралска воля” дава нова гледна точка на разумния човек /Homo sapiens/ дали ако получи шанс за промяна ще го използва и като как ще стане това. Как смятате, вие самите бихте ли променили сърдечната крива на вашия монотонен живот? Този въпрос, съотнесен към моята скромна личност би бил с отговор „И да, и не”, но това е друга тема. Един мъж, на име Батист Бордав сграбчва шанса си и не го изпуска нито за миг. Така започва неговата социализация, неговия нов, желан и донякъде по-истински живот.

Най-хубавото е, че всяка една книга на Амели Нотомб носи след себе си дъх, аромат, музика и едно усещане за висш пилотаж в писането. Наистина съм благодарна, че посегнах преди толкова време към „Изумление и трепет”, което ми донесе един друг свят – свят на фантазии и утопии, илюзии, проникновености, реализъм до синьо, но и мечти за скок в „бездната”. С две думи гмурване в творческия инстинкт /либидо/ точно на този талант, Амели.

А може би такава е и нейната кралска воля, да ни направи зависими от книгите й. Разбира се, това го казвам с чувство на хумор, но и не само... Издава по книга на година, но вече не ми е достатъчно, искам още…