Книгата си засслужава да бъде прочетена. Дори сами и заради играта чуване/пожелаване на истината
Приказки от страната Поговория
Автор: Агата Гибед
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 120 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 124 грама |
| ISBN | 9789544915773 |
| Баркод | 9789544915773 |
| Категории | Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Там, където свършва Севера и започва Юга, точно между Запад и Изток, има една страна Поговория.
Тя не е отбелязана на географските карти, съвсем неизвестна е и точно затова всички са чували за нея.
Лошото на чуването е само едно - всеки си чува каквото му трябва. Така за Поговория се чуват най-различни
неща и до ден днешен, а истината?
Истината отдавна е потънала в Лъжливо море, защото малко са истините, които могат да плуват.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„В Поговория животът вървял отдясно наляво, но понякога тръгвал отляво надясно и нещата доста се обърквали. Някои естествени работи направо се губели. Много от поговорци си губели обяда, а се случвало да си загубят и съня. Най-често си губели главите, но това не ги стряскало,защото кой не си е губил главата поне веднъж в живота?!“
Сборникът приказки ни отваря вратите към един привидно измислен, изложен на показ свят в мъничка и несъществуваща държава. Неусетно обаче историите ни поглъщат и въпреки, че ни изглеждат смешни и немислими, те оставят у нас усещане за „дежаву“, засилващо се с прочита на всеки следващ разказ.
Сборникът приказки ни отваря вратите към един привидно измислен, изложен на показ свят в мъничка и несъществуваща държава. Неусетно обаче историите ни поглъщат и въпреки, че ни изглеждат смешни и немислими, те оставят у нас усещане за „дежаву“, засилващо се с прочита на всеки следващ разказ.
Елена Бръмбарова, Хеликон - Пловдив
