Книгата е огромно разочарование за мен. Купих си я с такова удоволствие и нямах търпение да я прочета - "Историкът" много ме беше впечатлила. За съжаление "Крадци на лебеди" не ми допадна изобщо - първо трябва да се отбележи, че преводът е трагичен, много нескопосан, преводачът има ужасяващ изказ. Просто не знам как е било допуснато книгата да бъде преведена толкова неграмотно.
Освен ужасния превод, сюжетът също не е впечатляващ - действието се развива много (изнервящо) бавно, за да доведе до "отсечен" край, който лично мен не ме задоволи след прочитане на 650 стр. Цялата история може да се разкаже доста по-кратко, а ако е в по-разширен вариант, авторът явно трябва да съумее по-майсторски да я разкаже, за да не омръзва на читателя. Освен това на места е някак елементарна, не е това, което беше постигнато в "Историкът".
Наистина съжалявам да го кажа, но тази книга много ме разочарова, въпреки че съм фен на Е. Костова и "Историкът".
Крадци на лебеди
Автор: Елизабет Костова
| Издател | Сиела |
| Корици | меки |
| Език | български |
| ISBN | 9789542806370 |
| Баркод | 9789542806370 |
| Категории | Художествена литература, Книги |
Крадци на лебеди е история за разрушителната творческа страст, за житейските загуби и за любовта в различните й форми – първата любов, внезапната любов и последната любов – вечната. Запленяващ и виртуозно написан, този роман на Елизабет Костова ще й спечели нови милиони почитатели.
От Вашингтон и Ню Йорк до Северна Каролина, от Акапулко до Париж и нормандското крайбрежие на Ламанша с писма и разкази на психиатъра Андрю Марлоу и на двете жени в живота на художника Робърт Оливър се възстановява драматичната история на френската художничка Беатрис дьо Клервал, внезапно загърбила творческата си кариера и оставила неразгадана тайната за своите известни и неизвестни шедьоври.
Американската писателка Елизабет Костова е автор на бестселъра Историкът. Завършила е университета Йейл, преподава творческо писане.
Ключови думи: Любов
Започнах книгата и съм на път да се откажа, толкова много ме дразни текстът - нескопосано написан, с неясни изречения, смяна на времена в един абзац, направо е нечетивен. От превода ли е, или самия роман е такъв, няма как да разбера.... Истинско разочарование. Не знам къде са им редакторите на това издателство
Току-що я прочетох,може би ще ми трябват няколко дена,за да осмисля какво точно съм прочела,но наистина не мога да разбера критиката на хората.За мен това беше една книга,която ме остави без думи,буквално не знам какво да кажа.Невероятна е и ми се щеше да беше дори по-дълга,тъй като вече ми липсва.Но съм съгласна за превода-просто пълна простотия,не знам кой я е превел,но или е бил пиян или просто да се откаже от професията..
Опасна книга за тези, които пишат! Самочувствието отива в петите.
Хъм, ако и втората е като първата й -Не благодаря! Няма даже и да я разлистя!
Книгата наистина е великолепна. Някой знае ли кога точно и къде ще бъде представянето й от авторката, вече е май, а никъде не намирам информация. Благодаря.
Книгата е страхотна,който обича такъв жанр творби нека си я вземе-няма да съжалява и ще я прочете на един дъх въпреки \"скромните\" и 650 страници.Тази книга може напълно да преобърне представите ви както за изкуството,така и за любовта,която е неподвластна на времето.Преводът наистина не е много добър,но дори това не може да повлиае на качеството на романа.Блестяща история,изпълнена с драматизъм и страст.
Горещо ви препоръчвам да прочетете тази книга.Много е интересна и започваш да живееш с героите , да искаш да ги срещнеш,да се запознаеш с тях ,всичко да е истина и да не е просто роман.Просто те завладява.
е страхотна авторка и втория й доман безкомпромисно го показва. За съжаление превода на български е кошмарен - пълен със стилистични, граматически и чисто от мързел грешки от сорта на "гледа ми се, че тази работа е сериозна" вместо "вижда ми се" и пр. и пр. Объркани имена, още на 2-ра страница едно момиче е с "алени очи" вместо устни. Който има възможност да си я вземе на английски, а издателите да спрат да гледат на книгите като на продукт за бърза печалба.
Прочетох "Историкът" от същата авторка наистина страхотна книга,сега мисля да прочета и тази книжка надявам се да е също толкова добра.
като си припомна "историкът", която беше пълна нелепица, дано тази да е по-добра
Много завладяваща! Авторката потапя читателя паралелно различни светове, за да потърси отговора на въпросите: кое кара човека да се затвори в себе се, каква е ролята на изкуството, как да спасим себе си и другия от самотата.Елизабет Костова и с този втори роман демонстрира блестящите си умения по творческо писане.
Препоръчвам горещо!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Лудост ли е да обичаш?
Робърт Оливър - съвременен художник, попада в психиатрична клиника, след като напада с нож картина в Националната галерия. Неговият лекуващ лекар Андрю Марлоу приема присърце драмата на художника. Занимавал се преди с изкуство, сега само любител художник, психиатърът е твърдо решен да помогне на своя пациент и предизвикателството да разкрие причините за поведението на Робърт.
Предприема пътуване и се среща с любимите хора на художника, чрез техните разкази за живота им заедно, психиатърът навлиза по-дълбоко в ума му. Същевременно изживява живота му отново, за да стигне до корена на проблема и да разкрие тайна от миналото, свързана с картината в Националната галерия.
В романа любовта прекрачва всички граници, дори тези на времето.
Мария Драганова, Хеликон София - Стамболийски
С помощта на двете жени в живота на художника – съпругата Кейт и приятелката Мари, писмата на Беатрис и разказите на потомците й, Елизабет Костова ни запознава с тази интересна и трагична история.
Елена Площакова, Хеликон – Пловдив
Родена е в Ню Лъндън, щата Кънектикът, САЩ. Завършва „Йейл“ със степен бакалавър по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в България за пръв път през есента на 1989 година, за да събира народни песни. На митингите в София след 10 ноември 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в Ан Арбър, щата Мичиган.[1] Променя новата си фамилия в съответствие с българските именни традиции (т.е. Елизабет Костова, а не Елизабет Костов).
Костова продължава образованието си в Мичиганския университет, от където има магистратура по изящни изкуства. Там печели стипендия Hopwood за завършването на романа си "Историкът", който започва да пише през 1995 г.[2] Признава, че стилът и? е повлиян от големите англоезични писатели като Чарлз Дикенс, Томас Харди, Джордж Елиът, Хенри Джеймс, Вирджиния Улф и Е. М. Форстър
