Валери Брюсов е един от класиците на руската литература през XX в. – поет - символист, смело разчупващ каноните и впускащ се в нови търсения. Превежда френските поети, увлича се по Едгар Алън По, Бодлер и Хюйсманс. Автор е и на разкази, включително научнофантастични.
Повестта „Последните страници от дневника на една жена” е чудесен пример за литературна провокация. Писана е през 1910, била е забранявана от цензурата като прекалено дръзка. В основата на текста стои шумно отразено във вестниците убийство в Москва – така „преправяйки” едно реално събитие Брюсов изпъква като автор готов, по думите на Андрей Макин, „да скандализира и провокира”. В предговора към настоящето издание Макин пише, че създаденото от Брюсов, един разказ изречен от героинята-убийца Натали, е същински апотеоз на ерудицията - „между две съвкупления, два разговора или два разпита, Натали забърква миш-маш от Шилер, Мопасан, Катюл Мендес, Шекспир, Сократ и Оскар Уайлд”. Цялата ерудиция на Брюсов създава един декадентски „еротично-криминален роман”.
Димо Георгиев - Хеликон, Шумен