Изсвири клаксон. Последваха го още няколко.
Мургавият мъж със зеления омачкан балтон изчезна зад обрулените от студа и вятъра храсти.
Няколко човека излязоха от колите, жена извика откъм тротоара на „Пиротска”. Няколко случайни минувачи до нея бяха застинали със зинали уста и разширени очи.
Мъжът с канадката беше още прав. Опитваше се да стигне с дясната си ръка в черна кожена ръкавица бързо нарастващото петно от лявата страна на гърба си. Долу, в краката му, в червена локва, се валяше раздърпания конопен чувал.
Светофарът бе светнал зелено за движещите се по „Константин Величков” и колите назад в дългата колона надуха клаксоните нервно и продължително.
Мъжът се заслуша учуден в тях, опита се да се извърне към шума, който явно не можеше да си обясни, и рухна. Краката му, обути в скъпи боти от естествена кожа, потрепериха и застинаха.
Така делнично и прозаично умря един от най-страшните мъже в България.