Любовта, изневярата и смъртта, мимолетността на отлитащия миг и ужасът да бъдеш девствен са основните мотиви в поезията на българските символисти. Те изпълват характерната за течението поетика с реални и земни чувства, придавайки им изненадваща необятност и фатална съдбовност.
Книгата представя за пръв път българския символизъм в неговата разноликост - наред с христоматийните автори Траянов, Яворов, Дебелянов и Лилиев са включени и неизвестни на съвременния читател поети като рано загиналият Йосиф Башмуцки и класикът Йордан Йовков като поет символист, както и поетесите Екатерина Ненчева, Дора Дюстабанова и Яна Язова.