Всяка преломна епоха ражда своите гении. Данте, "последният поет на Средновековието и заедно с това първият поет на новото време", е сред големите ренесансови умове, чийто предтеча е самият той. Неговата "Божествена комедия" е енциклопедия не само на тогавашния италиански живот, но в известен смисъл и на античния свят, авторът населява своята преизподня с душите на най-известните исторически лица и митически герои от древността. Величието на "Божествена комедия" е в палещия дъх на живота, е който ни облъхнат страниците й. Обаянието на Данте - непримирим в любовта и омразата, горещо пристрастен, гневен и категоричен - като личност и творец е огромно. Това е обаянието на великия поет и безукорния човек, за когото служенето на народа и Отечеството е върховен дълг и смисъл на творческа самоизява.