Български погребални обичаи

Автор: Христо Вакарелски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Захарий Стоянов
Брой страници 520
Година на издаване 2008
Корици меки
Език български
Тегло 520 грама
Размери 20x13
ISBN 9540900662
Баркод 9540900662
Категории Култ и обредност, Религия, Хуманитарни науки, Книги

Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство „Захарий Стоянов" предлага специална поредица -най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.

от death / дата: 10 юни 2008

Тук трябва да е отбелязано, че книгата е второ издание.

.........................................................

Различната книга:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=26445&cat=106

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Погребалните обичаи са пряко свързани със семантиката на душата и нейното отделяне. Според народните представи тя се олицетворява като дъх, дишане, нещо въздушно или сянка. В българските вярвания битува представата, че душата на покойника може да се прероди в нещо хвъркато, т.е. може да приема образ и подобие на птица или насекомо.

„ Авгалия пее в градина,

под бял бор, под червен трендафил,

под бяла цъфнала ябълка,

то не било авгалия, а най-било

булка Величка.“

Това е цитат от силистренски песни.

Освен с отделянето на душата, погребалните ритуали са свързани с изказване на почит към починалия, които включват почистване на тялото – или ритуално измиване, което става на строго определено място, извън дома. Водата от това измиване се изхвърля отново извън къщата, за да не се върне смъртта отново в нея. Прощаването с покойника включва освен почистване, обличане, целуване на ръка и полагане в ковчег. Според обичая, покойникът преди да бъде отнесен в църква за опело, трябва да бъде покрит с покров. Покровът е несвързано платно, с което се покрива тялото от главата до петите на починалия.

Върху покрова свещенникът начертава с гасени свещи череп и кръстосани бедрени кости, върху платното се изписват и инициалите „ИХ“, след това покойникът се отнася до гробното пространство на носилка от четирима души и бива полаган в последния си дом.

Мария Григорова, Хеликон – Пловдив, Център

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети