Авторът на “Позорни обстоятелства” обича пътешествията с влак. Няма препълнено купе, което петнайсет минути след появата му в него, да не е въвлечено в най-оживен разговор за домашни любимци, тъщи и свекърви, ранната пролетна сеитба или преимуществата на планинските билки при производството на домашен суджук. Скитащ ловец на сюжети, писателят поглажда доволно моржовите си мустаци, когато слуша разкази на пчелари, свещеници, пилоти, транжори, масажистки и кондуктори. Той изслушва героите си и се удивлява заедно с тях, поощрява ги с извита вежда, за да им каже накрая своето послание. Шифърът на Йордан Попов: “Животът не е толкоз лош!”. Да ви е казвал наскоро някой такова нещо? Доверете се на този добродушен Вергилий и той ще ви разведе из градините си, където под слънцето се чува смях на лекомислени госпожи, свири музика и дюлите светят в мъдрата си есен!

Кръстьо Кръстев