Концептуализирането на идеята за двойника като аспект на глобалната тема за човешката идентичност и самотъждественост е вплетено в единство с литературни и философски апликации, цитати и успешни образци, потвърждаващи темата. Идеята за двойника не е ориентирана към психологически или психиатрични анализи, свързани с неединната личност, а е насочена към литературно-философски интерпретации, свързани с основната тема - идентификация - самоидентификация на личността. Третирането на темата е обвързано с въвеждането на контролиращата мисия на оригинала. Двойникът приема различни ипостази, като се опитва елегантно или грубо да прилепне към оригинала.