Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър

Автор: Милорад Павич
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 3

Издател Колибри
Брой страници 130
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 155 грама
Размери 20x13
ISBN 9789545295423
Баркод 9789545295423
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

След романа-речник „Хазарски речник” и романа-кръстословица „Пейзаж, рисуван с чай” сръбският писател Милорад Павич изненадва за пореден път своите читатели с дързък експеримент в романовия жанр. „Вътрешната страна на вятъра” е роман-клепсидра. Той има две начала, а краят му е в средата и трябва да се прочете поне един път и половина. В основата му е залегнала древната гръцка легенда за обречената любов между красивата тракийска жрица Херо и младия Леандър. Но в романа на Павич Херо е въплътена в студентката по химия Херонея Букур, живяла през ХХ век, а Леандър – в майстора строител от ХVІІ-ХVІІІ век Радача Чихорич. Както в легендата, така и в романа техният копнеж да слеят съдбите си не се сбъдва – в легендата ги разделя водата, а в романа – няколко века. И все пак те се срещат в средата на романа, срещат се в своята смърт.

от Естет / дата: 02 фев 2013

Двете части на романа вървят на две различни скорости. Двамата герои също. Затова Леандър изпреварва своята половинка като се появява няколко века по-рано. Неговата история е по-интересна. В същото време книгата е оформена страхотно. Поздрави за Колибри, които са сътворили нещо достойно за въображението на Павич. Дано да видим и второ издание.

от Откъс / дата: 02 фев 2013

Леандър, който слушаше всичко това и винаги мислеше не за следващия ден, а за по-следващия, с учудване забелязваше, че баща му изяжда лъжица боб, докато той, Леандър, гребва и изяжда три. В тяхното семейство общият брой на лъжиците боб на глава беше предварително определен и никой никога не изяждаше повече от предвидения му пай; само че Леандър изяждаше същото количество три пъти по-бързо от останалите. Малко по малко той откриваше и между животните онези, които ядат по-бързо и по-бавно, движат се по-бързо и по-бавно и лека-полека започна да забелязва в света около себе си два различни ритъма на живот, два нееднакви пулса на кръвта или сокове в растенията, два вида същества, вкарани в рамките на същите дни и нощи, които продължават еднакво за всички, но едните ги ощетяват, а другите ги възнаграждават богато. И започна несъзнателно да изпитва нетърпение към хора, животни или растения, чиято настройка не беше сродна с неговата. Слушаше птиците и отделяше онези, които имаха неговия ритъм на пеене. Една сутрин, докато баща му пиеше вода, а той чакаше за стомната и броеше глътките му, разбра, че е дошло време да напусне бащината къща. Изведнъж осъзна, че баща му е вложил в него и братята му толкова любов и умения, че ще му стигнат да се топли и храни цял живот и че няма никаква полза от натрупването на онази част любов, която очевидно предварително принадлежи на времето, когато дори самият той, Леандър (обектът и потребителят на тази любов), няма да бъде между живите, затова и бащината любов ще отиде на вятъра, напразно изпреварвайки целта си.

от Алеко / дата: 02 фев 2013

Това е първата книга на Павич, която прочетох. Допадна ми как той и героите му говорят свободно за смъртта и сънищата - нещо, което е рядкост по нашите суеверни ширини. Книгата наистина те провокира да пресееш всичко наоколо и те оставя в полубудно и полуживо състояние.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Милорад Павич не пише „нормални“ романи, неговите са или роман-лексикон, или роман-кръстословица,или както „Вътрешната страна на вятъра...“ роман-клепсидра.Не разказват линейно историите в тях и са натоварени с най-различни смислови препратки(културни, исторически и каквито още там се сетите), така че с всяко следващо прочитане откривате за себе си различни „съкровища“. Определено едно прочитане не стига!
     Романът за Херо и Леандър разказва любовна история, която е наистина нестандартна – двамата главни герои за разлика от своите старогръцки съименници не могат да се срещнат, защото са разделени от времето. Във всички случки, които  изживяват, прозира като химера образа на другия.И така докато се намират в отвъдното. Историите и на Херо, и на Леандър не вървят паралелно, а са разказани сякаш всяка от тях е началото на книгата, а завършекът им е по средата. Странна работа, нали ви казах!(Абсолютно по павичовски, ще въздъхнат познавачите)
А бе как, аджеба, духа вътърът от вътрешната си страна???!

Таня Велчева - Хеликон, Стара Загора

Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от 17-19 век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984).



Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети