Често са ме питали защо българите са нямали откриватели,
мореплаватели, колонизатори през началото на Новото време.

Боя се, че отговорът е един: не са го поискали. Пък ето, Димитър Тодоров - скромен, усмихнат и ведър, е покорил света като пешеходец, алпинист, неуморен пътешественик изобщо.
Най-подкупващото в неговите описания си остават личният поглед, приземяването на смайващи наблюдения и иронични изводи. С една дума - екстазът на един късен потомък на великите европейски откриватели, закъснял по ред исторически причини, както бива и с всичко българско. Което си има пък и своя чар.
Завиждам на неизкушения наш читател, че ще преброди чрез тази очарователна книга неведоми земи и предели и вероятно ще размисли дали чак такова зло за наши дни е глобализацията - плашило за съвременните хора.