Великият немски психолог и лекар-психотерапевт Алфред Адлер (1870-1937г.) остава с научните си трудове за бъдещите поколения като гениален познавач и лечител на човешката душа. Адлер създава нов индивидуално психологически подход за изследване и лечение на човешката психика, в центъра на който стои индивидът с неговата линия на движение, план и стил на живот, създадени още в ранното детство. Индивидуално-психологическият подход на Адлер представлява нов етап в развитието на световната психология.
Книгата "Човекознание" представлява събрани лекции на Адлер, изнесени във Виена пред огромна публика, издадени в 1926 а, представляващи въвъдение в Индивидуалната психология. Идеята на Адлер е да постави началото на научна дисциплина в медицината "човекознание", която да постави основните принципи на опознаването и общуването между хората с цел по-добро организиране на техния живот
"Всички ние твърде малко познаваме хората... Хората биха живели заедно много по-добре, ако повече се познаваха... Да си човек означава да си непълноценен и да се стремиш към превъзходство..." Книгата съдържа възгледите на Адлер по важните въпроси:
- всеобщи основни принципи на Адлер за науката човекознание
- чувство за малоценност и чувство за превъзходство
- социалният характер на духовния живот на човека
- чувство за общност
- детето и обществото
- образът на света като цяло
- елементи на развитие на светогледа - възприятие, представи, спомени, сънища, фантазии
- въздействие на един човек върху друг - хипноза, сугестия.