Като доказва, че в Древна Рус от момента на зараждането на писмеността до ново време е съществувала езикова ситуация, характеризираща се с наличието на два противопоставени един на друг нормирани езикови феномена, професор М. Л. Ремньова, въз основа на материал от 400 паметника от ХІ-ХVІІ век, проследява историята на еволюцията на руския (източнославянския, древноруския) книжовен език и анализира неговата граматична система в сравнение с езиковата система, отразена в църковнославянските текстове.
Книгата е предназначена за преподаватели, докторанти, студенти и всички, които се интересуват от въпросите, свързани с историята на езика.