Доцент Елена Харбова е специалист в областта на българската възрожденска история, изворознанието и архивистиката. През 1959 г. завършва история с профил археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Името на Е. Харбова е свързано с над 150 научни публикации - документални издания и изследвания върху обществено-културни и политически събития, лица и институции с важно значение за националната ни история. Многобройните й студии, статии, рецензии, научно-справочни и други издания са ценен принос в развитието на българската историография.
Дълги години Елена Харбова е ръководител (1980-1991) на Българския исторически архив при Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Участва с доклади и научни съобщения на национални и международни конгреси и конференции. През 1996 г. получава покана за членство в Щатската академия на науките - Ню Йорк. За цялостната си дейност е наградена с Диплом от Комитета за култура (1987), с Грамота от Главно управление на архивите за заслуги в изграждането на архивното дело в България (1982), с орден "Св. св. Кирил и Методий" (1987) и др. От 1993 г. до днес доц. Елена Харбова е преподавател по архивознание и археография в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.

"Трудът на Елена Харбова запълва една празнина в културната история на Българското Възраждане... Той впечатлява с богатата си документална основа, с обилния фактологически материал..."
проф. д-р Н. Жечев

"... На базата на широк кръг литературни и документални материали Е. Харбова проследява формирането на най-голямата българска интелектуална общност в Цариград, нейните огромни заслуги за развитието на родната просвета, новобългарския периодичен печат, на театъра, за разпространението на книги, обединяващи националната енергия"
проф, д-р С. Дойнов

"Ръкописът на Е. Харбова е първата пространна документална история на Българското читалище в Цариград и приноса му в Българското духовно възраждане. Но той не е само историческо градиво за духовния живот на българина през 60-те и 70-те години на XIX век, но и ценен принос в българското самоосмисляне"
ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев