ИСКАМ ТЕ, ИСКАМ ТЕ ТЕБЕ...
Искам те, искам те тебе,
искам те, сега и много.
Пада дъжд от сребърни гребени,
остър дъжд от сребърни гребени,
без никаква,
без никаква логика.
Обичам те, защото те обичам
и се разнищвам в нищото на тая глупост
в нощта, в която се събличаш,
в която вятърът звездите хрупа.
И нека бъде, нека бъде
завинаги и винаги, и всякога,
през цялото човешко бъдеще
любовното леговище на мрака.
Вселената се смее като бебе,
вселената – чиновничката строга...
Искам те, искам те тебе,
искам те, сега и много.
(Румен Денев)

