Димитър Илиев Иванчев (1897-1966) е роден на 8.ХI. в с. Тишевица, Врачанско. През войната от 1915-1918 г. служи във Втори пехотен полк - командир е на картечен взвод на южния фронт при Яребична и взима участие във всички походи и боеве на частта.
След войната е учител в с. Ставерци, Оряховско. През 1924 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1929 г. е адвокат в гр. Оряхово, а след това и в гр. София. Общественият и политическият му живот започва рано; още през 1922-1923 г. е един от редакторите на в. "Земеделско знаме", по-късно и на в. "Младежко знаме". По същото време е частен секретар на Райко Даскалов - тогавашен министър на вътрешните работи.
Един от основателите на Младежкия земеделски съюз, той участва в ръководството, а също и в това на международния Славянски младежки съюз. Целият му живот и дейност са тясно свързани с развитието на БЗНС и с неговите борби. За пръв път е избран за народен представител в ХХIV-то обикновено Народно събрание на 20.III.1938 г., а за втори в ХХV-то на 21.I.1940 г.
След 9.IХ.1944 г. е защитник на някои видни политически дейци. Откроява се най-вече в процеса срещу Никола Петков. Без съд и присъда престоява година и половина в лагера в Куциян, Пернишко. Впоследствие многократно е изселван и интерниран в различни краища на страната. Той е един от малцината, неподали декларации, с които отричат цялата си предишна дейност и идеи и признават ръководната роля на Комунистическата партия.
Книгата "Моят живот. Спомени" е автобиографичен роман, обективен разказ за делата и перипетиите на един участник в БЗНС, през които прозира цялата социално-политическа история на времето с всички нейни партии и видни личности.