Руската литература е една от старите и най-силно развити европейски литератури. Нейната десетвековна история започва в далечните времена от края на X и началото на XI в., когато Киевска Рус, първата руска държава, при великия княз Владимир Светославович приема през 988 г. християнството за официална държавна религия. Новоизграждащата се християнска църква, а и новопокръстената средновековна държава са изпитвали остра потребност от богослужебна книжнина, от християнски проповеди и поучения, изобщо - от духовни ценности за активно приобщаване към християнската културна общност и към европейската цивилизация.
Оттогава до днес руската литература изминава дълъг, сложен и градивен път на развитие, отразил трудната историческа съдба на руския народ, богатството и своеобразието на националната менталност и самосъзнание, единството и многообразието на националния литературен процес.
Историческата периодизация на този многовековен литературен развой откроява няколко големи и различни по своята продължителност етапа: 1. Стара руска литература, 2. Руска литература от XVIII в., 3. Руска класическа литература и 4. Руска литература от XX в.