Журналистиката е безпощадният метроном на всяко общество. Тя не само отмерва социалното време и ни прави духовно съпричастни на промените в него, но и ни позволява да очертаем психологическия профил на изживяното, да вникнем в механизмите на социалните преображения, да потърсим в настоящето маршрути към бъдещето. Една от задачите при проблемната историческа ретроспекция на журналистическата наука е да откроява същественото като преосмисля шумната суетня на показваното, на емоционалното "ехо" на изживяното от милиони хора като отсява проверените професионални модели и перспективни творчески стратегии. Вече бе направен подобен преглед на стойностното и значимото в българската журналистика, когато във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет бе проведена конференция и бе издаден сборник (150 години българска журналистика. С, 1994.) в чест на 150-годишнината от първия редовен брой на първото ни периодично издание - Фотиновото "Любословие" /1842, 1844-1846/.
Настоящият сборник включва представените научни доклади и съобщения от конференцията "160 години българска журналистика - минало, настояще, перспективи", която се проведе на 29 и 30 октомври 2004 г. в зала 1 на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Научната конференция бе посветена на 30-годишнината на Факултета по журналистика и масова комуникация /ФЖМК/. Сред участниците бяха преподаватели и докторанти от ФЖМК, от Историческия факултет на Софийския университет, от Нов български университет, от Варненския свободен университет. Конференцията бе отразена от електронни и печатни медии. По някакво странно съвпадение в деня на откриването и - 29 октомври 2004 г., се случи показателното събитие, върху което те акцентираха - подписването на Заключителния акт на Европейската конституция - стъпка по пътя на Европейския съюз - една перспективна цел на българското цивилизационно приобщаване. Още преди Освобождението, когато се води борба за възстановяване на българската държавност /включително и чрез активното духовно съпричастие на журналистиката ни/, пресата съпреживява тази идея. Показателно е усилието на един от лидерите на Българското възраждане Любен Каравелов, редактор и на вестник "Свобода" /1869-1872, Букурещ/, който се свързва с Международната лига за мир и свобода /основана през 1867 г./ в Женева, поставяща си за цел образуването на Съединени европейски щати.
Сборникът "БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА - 160 ГОДИНИ. МИНАЛО - НАСТОЯЩЕ - ПЕРСПЕКТИВИ" е част от проект към Фонд "Научни изследвания" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с председател на Управителния съвет проф. д-р Георги Бакалов.

Автори в сборника:
Здравка Константинова, доц. д-р
Милко Петров, проф. дфн
Владимир Михайлов, проф. дн
Ивелина Ватова
Минка Златева, доц. д-р
Светослав Терзиев
Лилия Райчева, доц. д-р
Петранка Филева, доц. дсн
Любомир Стойков, доц. д-р
Александър Ангелов, доц. д-р
Луливера Кръстева, доц. д-р
Грета Дерменджиева, доц. д-р
Георги Калагларски, доц. д-р
Светлозар Кирилов, гл. ас. д-р
Мануела Манлихерова, гл. ас. д-р
Вяра Ангелова, гл.ас. д-р
Камка Новакова, д-р
Пламен Митев, доц. д-р
Ясен Бориславов
Борислав Денчев, доц. д-р
Людмила Стоянова, доц. д-р
Филип Панайотов, проф. дин
Искра Баева, доц. д-р
Мария Дееничина, гл. ас. д-р
Боян Кутевски
Александър Христов
Мария Нейкова, доц. д-р
Наталия Маева
Марин Бодаков
Мария Попова, ст. ас. д-р