В представения труд са разгледани редица и многообразни въпроси, свързани с делбата на съсобственост. Поради комплексния характер на проблемите, правната уредба на делбата се съдържа в няколко нормативни акта: ЗН, ЗС, ЗУТ и ГПК.
Делбата на съсобственост обхваща материи на различните клонове на частното и публичното право, но тяхното деление в това отношение е много относително. И това е логично, защото правното нормиране се характеризира с общата връзка, взаимодействие и проникване на уредбата, която е обединена в единна система.
Някои разпоредби за делбата, уредени в ЗН, имат чисто материалноправен характер, а други - материално-процесуален. Същото в известна степен се отнася и до правилата за делба, уредени в ГПК, във връзка със съдебната спогодба, момента на придобиване на правото на собственост при възлагане на неподеляе-мото жилище, вписването на законна ипотека и др.
Затова, правните аспекти на делбата не би могло да бъдат разграничавани и разделяни по формални критерии на материалноправни и процесуални. Законодателната уредба на материята е единна и представлява една завършена система.
В тази насока е уместно да се направи сравнение и с уредбата по френското право, където институтът на делбата цялостно е уреден с разпоредбите на чл. 815-892 на Френския граждански кодекс (Фр. гр. к.). Такава е уредбата и в законодателствата на други страни от Европейския съюз.
Всички тези съображения налагат отделните въпроси на делбата да бъдат изследвани цялостно и да се направи опит да се даде отговор на проблемите, които се поставят на практика и интересуват теорията.
В изследването са съобразени направените съществени промени в нашето законодателство и е отразена богатата съдебна практика. Взети са под внимание и научните трудове и отделни публикации във връзка с делбата, чиито концепции широко са разисквани в настоящия труд.
Авторът