Трагикомична история за модерния ексцентризъм и краха на стремежа към благополучие и безопасен живот. Райското място на Акантия Худини се превръща в царство на абсурди.

Романът започва като приказка - самотна къща в най-затънтената част на гората, многобройна челяд и вещица, с тази разлика, че вещицата е майка на децата и времето е 60-те години в Австралия, когато образователните теории превръщат дома в училище и идеалът е бягство от коварната действителност.

Страхът от живота в големия град кара семейство Худини да се
установи в една разрушена ферма в девствената пустош на Австралия. В Германия бащата е бил известен цигулар, а майката - художничка. Сред уединението на природата, далече от цивилизацията те образоват сами децата си и развиват музикалния им талант и другите творчески заложби.

Не всичко обаче е екологичен спанак и класическа музика... Постепенно майката излиза от контрол. Семейството започва да се разпада и стига до пълна и безвъзвратна разруха.
Този завладяващ разказ, изпреден с нишките на иносказанието, така въвлича читателя, че той се изкушава да се погрижи за децата и да излекува родителите, макар и да не му е съвсем ясно защо семейството е в такъв хаос.