Пиер Бурдийо /1930-2002/ е един от създателите на "големите теоретични синтези" в социологията, автор на фундаментална социологическа теория на практиката и на основополагащи изследвания на съвременното общество.
Водещ принцип на дългогодишната му научна работа е концепцията за социоанализа, в чиято перспектива се разглеждат множество теми /от политиката до изкуството и от икономиката до литературата/ и се преодоляват редица класически антиномии: субективизъм-обективизъм, структура-история, индивид-общество, свобода-детерминизъм.
Пиер Бурдийо е бил ръководител на Катедра по социология в Колеж дьо Франс, създател на Центъра на европейска социология към Колеж дьо Франс и Училище за висши изследвания по социални науки. Автор е на десетки научни трудове в областта на теоретичната социология.

"Практическият усет" е основополагащо съчинение на Бурдийо и един от класическите текстове на социологията на ХХ век, възприеман като "манифест на теорията на практиката". В книгата е анализирана връзката практика-съзнание-хабитус, която е ключът към разбирането на рефлексната социология на Бурдийо.