Влача тази книга почти година.Честно казано,една от най-скучните,които съм чела.Но така е с повечето дебели книги в днешно време-в малко от тях има нещо стойностно.В останалите просто липсва какъвто и да е сюжет и имаме само поредица от някакви събития,които не допринасят с нищо за историята.Знам,че някои от вас няма да харесат откровеността ми,но това е положението.Не всеки е фен на всичко.А и вярвам,че моето мнение поне отчасти отговаря на истината.
Историкът
Автор: Елизабет Костова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 726 |
| Година на издаване | 2005 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 655 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9546498432 |
| Баркод | 9546498432 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Драги мой, злощастни приемнико,
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития."
В началото ми беше много интересна, но в последствие почва да става много, много подробна, даже излишно дълго се проточват разговорите между героите и вече към последните 300 страници нямах търпение по-бързо да се развива действието. Като цяло останах с нелошо впечатение от книгата, но накрая наистина много ми дотежа и след като я изчетох не можах да чета нищо 10 дни, защото се чувствах изцедена от тази книга :)) Не е лоша, но излишно дълга.
Преди един час я довърших, може би ми трябва малко време за да я осмисля, но за момента мога да кажа, че на места беше адски добра, но имаше и моменти когато добрия разказвач се губеше и на негово място се появяваше нещо като аматьор, или просто авторката е решила някой моменти да ги претрупа и да ги надраска по-бързо.
Книгата е страхотна, възшищавам се на авторката колко подробно описва всичко.Това наистина помага да си представиш какво виждат героите.Умело представяне на действията,дотолкова,че да повярваш в съществуването на Дракула като вампир.
Уникална книга, много зарибяваща и много бързо четяща се. Въпреки огромните си 730 страници книгата върви прекалено бързо и изобщо неможеш да усетиш кога е свършила. Няма да съжалявате ако я прочетете
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Дали Дракула още съществува или е само легенда? Професор по история в американски университет получава странно писмо, което го въвлича в тайната за Дракула. А всеки, който е получил такова писмо е вече мъртъв. От желание да разкрие истината и да предпази, както своя живот, така и този на дъщеря си, професорът тръгва на рисковано пътешествие през Европа.
Авторката не без безразличие включва и България в тази напрегната история, която може да ви накара да разгърнете карта на страната ни и да търсите описаното тайнствено място. А динамиката на романа ще ви следва до последната страница.
Мария Драганова, Хеликон София - Стамболийски
Елизабет Костова (на английски: Elizabeth Johnson Kostova, родена на 26 декември 1964 г.) е американска писателка, омъжена за българин и прочута с дебютния си роман "Историкът".
Родена е в Ню Лъндън, щата Кънектикът, САЩ. Завършва „Йейл“ със степен бакалавър по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в България за пръв път през есента на 1989 година, за да събира народни песни. На митингите в София след 10 ноември 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в Ан Арбър, щата Мичиган.[1] Променя новата си фамилия в съответствие с българските именни традиции (т.е. Елизабет Костова, а не Елизабет Костов).
Костова продължава образованието си в Мичиганския университет, от където има магистратура по изящни изкуства. Там печели стипендия Hopwood за завършването на романа си "Историкът", който започва да пише през 1995 г.[2] Признава, че стилът и? е повлиян от големите англоезични писатели като Чарлз Дикенс, Томас Харди, Джордж Елиът, Хенри Джеймс, Вирджиния Улф и Е. М. Форстър
Родена е в Ню Лъндън, щата Кънектикът, САЩ. Завършва „Йейл“ със степен бакалавър по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в България за пръв път през есента на 1989 година, за да събира народни песни. На митингите в София след 10 ноември 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в Ан Арбър, щата Мичиган.[1] Променя новата си фамилия в съответствие с българските именни традиции (т.е. Елизабет Костова, а не Елизабет Костов).
Костова продължава образованието си в Мичиганския университет, от където има магистратура по изящни изкуства. Там печели стипендия Hopwood за завършването на романа си "Историкът", който започва да пише през 1995 г.[2] Признава, че стилът и? е повлиян от големите англоезични писатели като Чарлз Дикенс, Томас Харди, Джордж Елиът, Хенри Джеймс, Вирджиния Улф и Е. М. Форстър
