Ммм, за мен няма нищо общо със "стареца" на Юнас...Началото е добро и човек се зарежда с очакване...Следват смесица от забавни и тъжни моменти, човешка глупост и толкоз... ... На мен лично тази книга не ми донесе литературна радост, не открих и смислено послание или идея ... Предполагам, въпрос на вкус. Все пак, ако искате да се запознаете и със скандинавски автори, не е лошо да се прочете.
Годината на дивия заек
Автор: Арто Паасилина
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Ралица Петрунова |
| Брой страници | 208 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 212 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789545293689 |
| Баркод | 9789545293689 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Годината на дивия заек” е историята на журналиста Ватанен (във френско-белгийско-българския филм по книгата „Заекът на Ватанен”, 2006 г., главната роля се изпълнява от Кристоф Ламбер), който блъска с колата си едно зайче. Този на пръв поглед дребен инцидент променя живота му. Ватанен напуска работата си, жена си, удобствата си, Хелзинки и тръгва да пътешества из дълбоката финландска провинция. Зайчето оздравява и пораства, Ватанен забравя досадния градски живот и вече нищо не може да го принуди да се откаже от новопридобитата си свобода.
Романът, написан с тънка ирония и неподражаем усет за абсурдното, още с излизането си през 1975 г. придобива огромна популярност в Скандинавия и в цяла Европа.
Ето едно възторжено мнение, изказано от човек, който не се възторгва лесно:
Въпреки че е финландец, Арто Паасилина е прочут писател. За мое съжаление доскоро не го бях чел, така че всеки път, когато ме питаха: „Познавате ли Арто Паасилина?”, се виждах принуден да се измъквам с тъпи пируети от сорта на: „Предпочитам Савицкая”, или „Не, благодаря, вече не консумирам шведски сухар на закуска”. Но отсега нататък това ще се промени. Отсега нататък ще мога да отвръщам на феновете на гениалния фински дървар. Отсега нататък дори ще се опитвам да ви привлека в огромната кохорта на паасилинофилите. Защото вече съм чел „Годината на дивия заек”.
Фредерик Бегбеде („Първа равносметка след апокалипсиса”)
Този заек няма равен. Напомня ми за стареца на Юнас Юнасон. Четеше, четеш, и ти се струва че текстът е леко сух, а на последната страница рукват сълзи. И разбираш че всичко е било каквото е трябвало да бъде.
Финландските автори са чудесни! Моля издателите да проявят интерес към тях!
С благодарности на издателство Колибри!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Арто Паасилина е роден в камион в Китиля, финландска Лапландия, през 1942 г., когато родителите му бягат от германците. Името “Паасилина” на фински означава “каменна крепост” и е измислено от баща му, който се скарал с родителите си и си сменил фамилията. Още от тринайсетгодишна възраст Арто Паасилина упражнява различни занаяти, като дърводелец, селскостопански работник, ловец… Впоследствие завършва Лапландското висше народно училище и става журналист. Заедно с това пише романи, сред които “Годината на дивия заек”, “Синът на бога на бурята”, “Гората на обесените лисици”, “Затворници на рая”, “Малки самоубийства между приятели” и др. – общо двайсет, преведени на много езици. Пише и сценарии за киното и телевизията. “Годината на дивия заек” излиза през 1975 г., веднага се превръща в култов роман в скандинавските страни и придобива голяма популярност в цяла Европа.
