Убийство във Византия

Автор: Юлия Кръстева
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Сиела/PSP
Брой страници 374
Година на издаване 2005
Корици меки
Език български
Тегло 485 грама
Размери 21x14
ISBN 9546497991
Баркод 9546497991
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Себастиан Крест-Джонс. историк на миграционните процеси в Санта Барбара, изчезва загадъчно от дома си и от университетската си лаборатория. Дали не е по следите на предполагаем прародител, тръгнал с Първия Кръстоносен поход от Везле или от Пюи-ан-Веле и прекосил през единайсети век онова, което според съвременния историк се предполага, че е вече Европа? Или може би се е изгубил във Византия?
Междувременно Санта Барбара - въображаемо място или, по-скоро, което и да е глобално село -е в остра криза: секти, мафия, манипулации от всякакъв тип, и освен това сериен убиец, който подписва деянията си с мистериозен езотеричен знак. Главният инспектор Рилски, познат на читателите на Юлия Кръстева, поема разследването, подпомогнат от Стефани Дьолакур, журналистка от ,,Парижки вести". Той се опитва да проникне в двойната плетеница на тази интрига: историята на Себастиан, обсебен от образа на прочутата Анна Комнина, родена през 1083 г., и според него - първата интелектуалка в Историята, и мрачната история на серийния убиец - тайнствен човек, чужденец сред чужденците...

Роман на произхода, чрез който за първи път Юлия Кръстева разкрива своя (българския), последователно исторически трилър и иронична фреска на модерните общества, "Убийство във Византия" разказва за оспорваната съдба на мигрантите, болката на чужденците, войните, които и днес изправят едни срещу други новите кръстоносци, като същевременно осветлява и световната и парижка актуалност, тероризма, една непозната Европа, религията и политиката, в сегашно и в минало време.

от Любомир / дата: 16 авг 2019

Книгата едвам се чете от правописни грешки.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и от тогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така - що се отнася до кратки статии - понякога и на английски. Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за "нейния водач" Филип Солерс. Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет ства през (1974)г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа. Има огромно число научни публикации и книги, много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotike': recherches pour une se'manalyse“ (1969), „La Re'volution du langage poe'tique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d'amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети.

През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в Байройт (2000 г.) и Софийският университет (31 май 2002 г.). Норвежкото правителство и дава през 2004 г. Холбергова награда („нобелова“ награда за хуманитарни дисциплини), за принос в граничните области между език, култура и литература, както и към теорията на феминизма.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети