Из живота на мравките

Автор: Иван Лазаров
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Агата-А
Брой страници 180
Година на издаване 2001
Корици меки
Език български
Тегло 345 грама
Размери 18.5x20
ISBN 9545400269
Баркод 9545400269
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Героите на тази книга приличат много на герои от научнофантастичен роман или от приказка. Но те не са художествена измислица. Петдесет години след смъртта си бележитият наш скулптор Иван Лазаров продължава да ни изненадва. Природолюбителската му страст надскача границите на обикновеното любопитство и ни пренася в удивителния свят на мравките, свят изпълнен с много суровост, но и с много нежност. Плод на многогодишни наблюдения, изследвания и експерименти, причудливите разкази и завладяващите рисунки, събраните народни вярвания, поговорки и гатанки ни позволяват да надникнем в тайните на едно строго организирано общество, по много белези напомнящо човешкото, за да осъзнаем за сетен път мъдростта на природата. Един малък социум, видян и нарисуван от един художник.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Иван Лазаров е сред най-мащабните фигури в българското изобразително изкуство. Роден е на 2 октомври 1889 г. в Карлово. Баща му, опълченецът Стефан Лазаров, заминава с многочленното си семейство в София, където е назначен за началник на пощенска станция. Там построява триетажната къща на днешния бул. "Левски", сега музей на художника. През 1912 г. Иван Лазаров завършва Държавното художествено-индустриално училище (днес Национална художествена академия) при проф. Ж. Спиридонов. Специализира в Мюнхенската и Дрезденската художествена академия (1918-1919) като стипендиант на Министерството на просвещението. От 1924 г. до смъртта си е професор по скулптура в Художествената академия в София, като четири пъти е бил избиран за ректор (тогава директор). През 1928 г. пръв получава Наградата за изкуство на Българската академия на науките, а през 1941 г. е избран и за неин
редовен член. От 1950 г. до смъртта си е директор на Института за изобразителни
изкуства при БАН. Удостоен е със званията "Заслужил художник" (1952) и "Народен
художник" (1969, посмъртно). Умира на 4 ноември 1952 г.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети