Американският писател Филип Рот печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга "Сбогом, Колумб" (1959). "Провинциален живот" (1986) му носи Националната награда на критиците, а през деветдесетте години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за "Наследство" (1991), наградата ПЕН/Фокнър за "Операция лихвар" (1993), Националната награда за художествена литература за "Театър на Сабат" (1995) и наградата Пулицър за художествена литература за "Американски пасторал" (1997). Следва Наградата на англоговорещата общност за "Омъжих се за комунист" (1998). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува "Петното" - роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За "Петното" Рот получава втората си награда ПЕН/Фокнър, како и британската награда У. Х. Смит за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература -Златния медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.

"Животът ми като мъж" е забавната и разтърсваща история на отношенията с жените на млад американец, чийто стремеж да се държи "мъжествено" се сблъсква с нежната му момчешка природа. Връзките на Натан с Шарън и Лидия, на Питър с Морийн и Сюзън се наслагват и преплитат в една история за невъзможното съзряване, за безсилието на почерпаните от литературата принципи пред бездуховната действителност. Романът е написан с бляскавия език и неподражаемия стил на най-награждавания американски писател, признат още приживе за класик.