Реката

Анотация

„Реката“ – неподражаем и оригинален роман за тийнейджъри

Историята в текст и илюстрации донесе на Анна Фиске най-голямата награда в Норвегия

Оригинално илюстриран роман за големите и малките неща, които затрудняват живота на една тийнейджърка, е „Реката“ на норвежката писателка и илюстраторка Анна Фиске. Заради нестандартното повествование в думи и картини тя получи най-голямата награда в родината й – „Браги“ (по името на скандинавския бог на поетите). Българското издание е на „Изида“, а преводът – на Росица Цветанова.

Главната героиня Хелена се чувства така, сякаш просто бяга от кризисните неща около нея, като водата под леда в реката, която пресича по моста всеки ден на път за училище. Хелена иска да бъде по-различна. Да утеши татко си, който е болен. Да се осмели да заговори момчето, което харесва – Андреас от Б клас. Един пролетен ден ледът започва да се пропуква и се случва нещо драматично, което ще я накара да промени погледа си към света, да стане зрял човек.

Анна Фиске е писател, илюстратор и карикатурист. Родена е през 1964 г. в Швеция, сега живее в Норвегия. Игривите й, отличаващи се рисунки и творчески експерименти й донасят няколко престижни отличия.

Ето какво споделя самата писателка:

„Обикнах книгите от малка. Тъй като Анна беше главната героиня в първите книги, които ми четяха, аз, като двегодишно дете, си мислех, че всички книги са за мен, защото аз съм Анна. Това ме накара да имам дълбоки и лични отношения с книгите. С напредването на възрастта и борбата с трудностите при четене и писане илюстрациите в книгите станаха важни за мен, като истински литературни преживявания. „Пипи Дългото чорапче“ с илюстрациите на Ингрид Ванг Нюманс ми създаде усещане за игривост и че всичко в живота е възможно, дори вдигане на кон. Книгите на Туве Янсон пък бяха екзистенциална необходимост, особено в младостта ми.

Мама си купуваше много книги с картинки и все още го прави. Къщата беше пълна с книги, дебели и тънки. Много от тях бяха за природата, тъй като майка и татко бяха учители по природни науки. Това бяха издания с красиви и вълнуващи илюстрации. С моята приятелка Агда четохме „Доналд Дък“ заедно. Смеехме се на едни и същи неща, сякаш бяхме на една възраст, въпреки че тя беше 60 години по-голяма от мен. Така беше и с мама и татко. Когато четем, възниква близост, сякаш сме едно цяло; само ние и книгата. Сега аз съм възрастна и ако поема на пътешествие с книга с едно или повече деца, означава да споделя своя собствен по-дълбок опит.

Не бих била това, което съм, нито като човек, нито като писател, нито като илюстратор без книгите от детството ми. Те ми създадоха вътрешен свят, свят на въображение и възможности, разбиране на всички бълбукащи емоции, които обикаляха в младото ми тяло. Опитът ми с трудностите при четенето също ме отведе по-дълбоко в магията на илюстрациите; изображението като отделна история, малки детайли, които са подарък за тези, които ги разчетат.“